…се пита в една песен.
A guy with a pin to burst your bubble
Ето това е. Самата Истина за живота. Добре де, за живота може би не, но за любовта и отношенията мъже/жени и всичко между тях – определено. Живеем в свят, където всичко хубаво е затворено в сапунено мехурче. И когато протегнеш ръка към него, както правят малките деца, то обикновено се пука. Ако си късметлия, е смешно. Ако не си – малки, гадни съпунени пръски ти влизат в очите.
Тъпото е, че ни се втълпява, че каквото е извън оцветеното ни с всички цветове на дъгата, но с преобладаващо розови нюанси балонче, не е правилно. Че щастливият край и Чаровният принц са неотменимо право на всяка жена и че ако не ги е постигнала, то проблемът си е само неин, явно не е жена достатъчно, не е била послушно момиче, така че да не се оплаква.
Честно казано, в такива моменти ми се иска съвсем неженствено да тегля една майна на всички.
Защо аз да съм виновна, че мъжете предпочитат да го раздават Дърваря, Ловеца или Шута, вместо Чаровния принц? Защо аз да съм виновна, когато нещата просто не могат да завършат щастливо. Не сме устроени така. Щастливият край означава не нещо друго, а КРАЙ. Можеш да имаш щастлив финал само когато умреш.
През останалото време, щеш не щеш, ще живееш в свят, в който около теб ще хвърчат останки от спукани балончета.
Пази си очите.
Bubble M.
